Малкия водопад

. . .

Какузу и Гурен се появиха като той каза:

-"Хубаво местенце наистина."

Какузу бавно започна да сваля робата си като по едно време тя се свлече на земята разкривайки обезобразеното му тяло носейки вест от стотици битки през десетките години опит като шиноби на Какузу.

Какузу се учуди, защото отдавна не беше осещал леко докосване по кожата си. Той каза:

-"Повече от колкото може да си представиш."

Какузу не оказваше съпротива и вървеше след нея като я държеше за ръка.

Какузу понече да се опази и се хлъзна като цопна във водата.

Какузу се почеса по главата и каза:

-"Не мога да повярвам, че бях повален от малко вода. Май съм си свалил гарда."

Изглежда около Гурен, Какузу се отпускаше.

Какузу я погледна и каза:

-"Не. Ти не може да си мой враг, аурата ти е приятна и действията ти не са агресивни."

Какузу и отвърна с една плиска и каза:

-"Орочимару май наистина е голямо копеле, а?"

Какузу си я прегърна и каза:

-"Е сега може да си спокойна, нали аз съм наоколо."

Какузу каза:

-"В момента още тормозят ли те от Отогакуре или се освободи?"

Какузу каза:

-"Значи наистина трябва да си доста силна, до колкото знам учениците на Орочимару не са за подценяване."

Какузу каза:

-"Не съм сигурен в това, доста време мина от както ни напусна. На колко години си?"