Хината дойде и започна да се разхожда около езерото. По едно време се спря и седна на тревната площ под едно дърво. Подухваше вяър и на нея и стана малко хладно , но продължи са стои там като само се сви и се загледа в красивата луна. Звукът от полюшването на клоните беше лко зловещ, но и някак успокояващ. Отражението на луната във езерото беше много ярко. Хината без да иска леко се усмихна и пак продължи да гледа нощното небе като си играеше с тревата до нея.